Звън..

Тишина..

Тропот на токчета..

Отваря се врата..

Тих шепот..

На улицата крачат

две парадно костюмирани лица..

Букет безизразни цветя..

Тъмен облак..

Полузабулена луна..

Няма звезди

само безмълвна тишина..

Нощна светлина огрява

голяма и малка злокобна сянка вървят,

безмилостни, безизразни,

ръка в ръка вървят..

Всички спят..

Огромен замък..

Тъжен стон..

Решетка зад

залостена врата,

Измъчено лице,

избила пот...

Стенание, спасение..

Незнаещ що е туй живот..

Това не е живот!?

Изведнъж мъртвешка тишина,

две тела..

Но те не ходят по земята,

две сенки без лица

и без думи

Ти сам ги призова!

Желание..

Спасение..

и ето ги сега

Лукавият и Тя – смъртта!